Човекът и времето

night_sky_man_stars_milky_way_119829_1280x720

Където свършва Светът, започва Времето. Времето свършва там където започва Светът”

книга на Времето

Дълбоко в сърцето си всеки човек е в очакване на края. Всички ние сме наясно с идеята че в крайна сметка нашето време изтича, буквално. Едва ли не над главата ни има часовник който е “господар” на нашето лично, а защо не и всеобщо съществуване. Първият ми смислен стих писан някога.

Тиктака си чудовището тъй познато,

нямайки и капка жал,

Не можем да го спрем дори когато,

превръща ни във къстче кал.”

Разбирането на обикновеният човек за времето е нещо като река която извира от някъде и се движи в една посока. Никога не си обръща посоката на движение. Освен разбира се ако изключим многовековната мечта на човекът да стане сам той “господар” на Времето, като имам в предвид да успява да го манипулира, т.е. да може да си прави разходки през различни епизоди от човешката история. Имам предвид идеята за “машина на врмето”.

Без да твърдя, че съм добре запознат с последните научни теории относно Времето, оставам с впечатлението, че научните среди са с идеята че колкото по бързо се движим толкова повече забавяме Времето.

Нека повторя, човешкото его се захранва от факта, че човекът е способен да контролира всичко. Човекът е в надпревара със самият себе си, твърдейки, че той е новият Бог. Всяка една идея, хипотеза или теория са с идеята в себе си, че човекът се научава да контролира Природата, Вселената дори Времето. Големият въпрос е не какво е Времето всъщност, а колко арогантен е човекът, къде е нашата лична граница като вид? Изчезващ вид, въпреки увеличаващата ни се бройка, не се бъркайте човекът е изчезващ вид.

Ако разгледаме живота и природата като цяло ще видим, че всичко си има своята противоположност. Мъжът има Жената, Едно и Минус Едно, Материя и Антиматерия. Изхождайки от този факт ако приемем, че времето съществува можем да предположим, че съществува Свят, място, където Времето не съществува. Чисто физично, ако щете. В крайна сметка ако ние като индивиди не остаряваме или по скоро сме безсмъртни Времето вероятно не би съществувало като понятие, защото такова каквото ние го разглеждаме е само и просто система от правила за измерване нашето остаряване в една променяща се Среда или за да бъда по точен ние се променяме в една константна законова рамка на Природата. Именно тази константна рамка на Природата ние не разбираме, а тя не е нищо повече от думата Живот.

Човекът не живее а живурка в опит да се само нарече Бог.

Следва продължение ….