Религията като трън в задника

imagesОпределението за религия според Wikipedia.com е организирана система от вярвания, културни мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване. Религиите са предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на човека. От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа хората извеждат практически правила като морал, етика и религиозно право както и желателен начин на живот.

Неоспорим е фактът, че религията се явява основа на дадено общество, племе или прослойка. Тя е обединяващ фактор давайки морални ценности, които от своя страна са основата на всяка една религиозна доктрина.

Религията не е просто система от вярвания. Тя не би трябвало да бъде сама по себе си смисълът на съществуването ни. В никакъв случай не е просто обичаи и вярвания, също така не е професия. В основата си тя дава морал преди всичко друго. В есенцията си тя е начин на живот.

Моралът не е нищо повече от разграничаването между добро и зло. Какво е правилно и какво не е. Наречете го ако искате религиозен морал, но в крайна сметка именно това е основата на всяко едно общество. Не езика, общата граница, култура и обичаи, а именно религиозната доктрина с нейните морални ценности са структороопределящи за едно общество.

Всяко едно общество е проекция, огледало на моралните ценности заложени в дадена религиозна доктрина. Разпадът, промяната в едно общество от своя страна показва колко устойчива е самата доктрина на времето и човекът, които са променливи. Промяната на моралът, който е заложен обаче може да се разглежда от няколко страни. От една страна е желанието на обществото да намери “Новото” т.е. да премести границата между добро и зло. Примера е с Десетте Божи Заповеди. Всяка една законова рамка в света т.е. Конституция е на базата на тези закони или поне така трябва да бъде. Ако вземем Осмата Божа заповед “Не кради”. Тя поставя много ясно разграничение между това какво можем да правим и какво не можем. В дълбокият си смисъл тя ни предупреждава, че извършвайки кражба ние вредим на нас като индивид, но и на обществото. Постепенно ние приемаме че подобен вид поведение е оправдан , нормален и е в реда на нещата и на второ място променяме едно здраво общество и извратено такова.

Иронията е в това, че ако разгледаме всяка последвала промяна, обновена версия на Осмата заповед всъщност е промяна на моралната ценност. Колко по – точно можем да го кажем от “Не кради”. Всяка една нова версия всъщност намеква за нещо различно. Именно това е търсенето на “Новото”.

Хората не сме много различни, дори бих казал, че сме еднакви. Всички искаме да сме щастливи, в краят на дните си като се обърнем назад да сме доволни от това, което сме постигнали. Религията в тази си форма не е необходима. Тя е трън в задника. Тя е сляпа жена която броди в пустошта без дрехи именно защото не осъзнава живота в съществото му. В днешното време тя е бреме ако искате даже окови, които тегнат над човекът именно защото тя самата не разбира живота.

Религията би трябвало да бъде светлината в човешкият живот, напътствие и поука. Защото сама по себе си тя не е нищо повече от начин на живот имащ за цел ние като индивиди да намерим щастието, но не в другият живот, а тук преди всичко.

Религията не е система от обичаи, не е професия, тя е начин на живот!

 

Advertisements