Загубеният

кратък разказ

 

Истината ще ме направи свободен!?

Очите си отворих, виждам всичко пред мен. Бездната пред мен стои и чака. Къде животът ми отиде!? Нима сам животът си захвърлих!? Нима направих някъде погрешен избор!?

Живях достатъчно години. Къде загубих си животът? Деца аз имах, имам, пораснаха, внуци се родиха. Щастието си мислех съм намерил. Ден дойде празно ми е на душата. Пред бездна затворих си очите, пред бездна отворих ги отново. Нима всичко що бе истина, всъщност е лъжа?

Ето пред бездна съм изправен. Пред мен затвор, свободата тъй желана, тъй бленувана е мит. Осъден съм на вечни мъки без да имам избор. Нима негде съгреших? Казваха “Истината ще те направи свободен”, но мен Истината направи ме затворник.

Истината ще те напправи свободен!