За пустинята и хората

Да стъпваш върху пясък е почти същото, като да си на плаж. За жалост пустинята е наша реалност!

deserts-palm.ngsversion.1478272215144

Оазисът мираж е! Само сън, изминала реалност. Това не е живот, да нямаш сянка за отмора. Човекът, човека владее. Един е човек, а всички други същества. Те живуркат, а той живее.

Човек с идея, не, с идеология. Казва, аз творя, живот създавам, мир и красота. От дървото взима плод, огризките остават. С резачка дървото в дървесина се превръща. Дървото мъртво там остава. Идея не идеология е това. Човек над човека тържествува! Превръща оазиса в пустиня.

Човек!? То хора няма! Човекът оазиса превърна във пустиня. Къде са хората пустинята в оазис да превърнат!? Къде сте хора? Под дървото сянка няма, то дървета няма, ни плод ни сянка.

Брат над брата иска да застане. В светлината да се къпе. Ябълката за закуска и вечеря. Човек да бъде, не просто същество. Ако хора няма, пустинята в оазис ще да остане.

Advertisements