Врагът е времето

Големият враг е времето. Това е единствената ценност, която притежаваме от изключителна стойност, а всъщност не знаем с колко точно разполагаме. Въпросът не е в това как го разпределяме, а дали осъзнаваме наистина, че нашият край може да е по – скоро от колкото си мислим и мечтаем.

vragat

Да си подредиш стаята е лесно, но как по дяволите ще решиш големи проблеми, ако не си способен да внесеш в ред стаята си, а от там и живота си.

В крайна сметка без значение какво правите, какво сте постигнали Големият Враг ни побеждава и остава споменът за нас. Този спомен изстива, този спомен избледнява и в крайна сметка дори и той изчезва завинаги.

Можете ли с ръка на сърцето да споделите, че вашият живот е бил пълноценен, че сте успели да направите всичко онова, което сте си мечтали, че сте щастливи?

Как по дяволите ще постигнете нещо само с приказки. Щастието, постигането на мечта не е дума, то е действие. Отговорност пред себе си, защото можеш да излъжеш всеки, но себе си не можеш да излъжеш. Сърцето ти не прави разлика от това което говориш и се самозалъгваш. Ти можеш да излъжеш всеки в живота си, но не можеш да излъжеш себе си.

Да мечтаеш, не е път за всеки, както би казал лаика, то е изкуство. Да мечтаеш всъщност е начин по – който смяташ че ще бъдеш щастлив ако постигнеш нещо конкретно. Това е начинът по – който да овладееш времето, дори за кратко, но все пак, овладееш.

Човекът постигнал мечтите си, е човек който всъщност не знае какво иска от живота още. Това което му остава е да си чака времето, да изчака семето на трудът му да порасте и даде своя плод. В крайна сметка не може да посееш ябълка, а да очакваш портокал. Но това описание се вписва единствено при онези, които са постигнали наистина своите мечти. Това е усещане най – вече, не е толкова като да си купиш кола и да викаш в заведение “Кой сега е номер 1”. Това е душевно състояние на пълнота. Да именно на пълнота, а повечето хора са празни отвътре. Може да оспорвате, но е самата истина. Искате още и още от нещо, което само за минута ви прави пълни, пълни пред очите на други, докато сърцето плаче.

Как да постигнеш нещо, като всъщност само чакаш момент в който да седнеш на маса и да включите самохвалството на Replay. Възможно ли е въобще да се постигне нещо само с това? Целият живот на Земята е в една константна законова рамка, която учените се опитват да разберат. Нещо се ражда, живее и след това умира. Всяко едно нещо на Земята в този живот е така, константна законова рамка, която човекът като същество иска да преодолее.

Как очакваш да постигнеш нещо, когато ако посееш ябълка, трябва да изчакаш няколко години, да се грижиш за нея през цялото време, само за да береш няколко години ябълки и след това дървото да става единствено за огрев. В същото време да очакваш нещо да се случи само поради хубавите ти кафяви очи?

Подреди си стаята, намери онова нещо, което те прави щастлив и ти дава сила всеки ден да станеш и да се бориш. Живота е борба! Новороденото плаче, когато се роди, казват лекарите, че е на хубаво. То тъкмо се е срещнало със светлината за пръв път и за него е болка. Защо това да не се отнася за всеки по всяко време. Животът е болка!

Има само един Враг това е Времето! С колко време разполагаш?