Родната действителност

Да си призная не ми е особено приятно да “коментирам” българската политика, макар че индиректно винаги пиша за България и “странните” процеси които ни заобикалят, удрят и ще ни удрят. Провокиран съм от настоящите “проблеми” поради липсата на разбиране какво се случва всъщност.

Трябва да отбележа, че не твърдя да разбирам процесите, казвам само, че не си задаваме правилните въпроси и че винаги е добре да погледнеш нещата от възможно най – много гледни точки.

Две са провокациите лично за мен. Протеста на българските превозвачи и седмичният бюлетин на Ричард Улф говорещ за икономическият фашизъм в системата на Капитализъм.

Трябва да се отбележи, че Ричард Улф е Марксист “проповядващ” съвсем явно Социализъм по начин различен от учебниците с които сме закърмени. Колко е прав преценете сами за себе си.

Текста е преведен от YouTube страницата на Democracy At Work (Демокрация на работното място) автор Ричард Улф

Фашизмът в основата си е и икономическа система, макар, че думата е използвана за много неща. Но в икономиката, фашизъм е когато държавата е “включена” в икономическият процес. Тя е там за да подсили, подпомогне както и да поддържа частните капиталистически предприятия. Трябва да се разбере, че частните капиталистически предприятия, оставени сами, обикновено се провалят. Което в крайна сметка довежда до това, че нормалният работник би загубил работното си място, той ще остане без пари и без бъдеще. Съответно капиталистическата система ще бъде под въпрос когато се види, че тя всъщност не се справя добре. Това се е случило през 1929-30 по време на голямата депресия, това се случи и по време на кризата от 2008 година. Фашисткото решение, е вкарването на държавата в подкрепа на частното предприятие. Понякога е споменавано като сливане между държавата и частника. Проблемът е че Никой няма дори да спомене да се смени системата, а винаги да се запази настоящата.

Какво всъщност прави държавата в фашистка икономическа система? Помага на частните предприятия като премахва профсъюзите и ги заменя със собствени организации, които разбира се, са контролирани от нея, вместо да оспорват частните предприятия(техните политики). Държавата идва и започва да дерегулира, термин използван в случаи където държавата премахва регулатори, които са пречка в интересите на частните предприятия съответно регулациите които им помагат всъщност биват подкрепени.

Текста е редактиран поради не добрият превод – бъдете снизходителни

Бърз коментар.

Надявам се това описание ви е познато, защото то описва ситуацията в България толкова добре. Вземете пример с българските превозвачи, които днес ще стачкуват в Брюксел. Да чувате някой да се бори за българският шофьор? Вероятно това което чувате ще е как всъщност той ще изгуби работното си място. Трябва да отбележа, че почти не гледам ТВ т.е. напълно спекулирам, но да си призная този тип говорене е ясен.

Разбира се, че ще загуби работното си място нали печалбата на господин капиталиста трябва да остане същата, сакън да не дам реалната заработена заплата или о ужас да го осигурявам на реалните му доходи! Каква е тяхната логика? Аз съм собственик на предприятие и моята печалба е Х, няма как да падне на Х-%, може единствено да запази стойността си или да стане Х+% . Това се нарича Максимизиране на печалбата! Запомнете го добре, нарича се Максимизиране на печалбата т.е. тяхната печалба може само да расте, не да пада, о господи.

Вижте не е проблема в печалбата на господин Капиталиста, проблема е в уважението, което получавате на работното си място. Ако не сте разбрали то нека ви го кажа, вие сте в открита война със своя работодател, да, именно война. Той ще направи всичко възможно да си увеличи печалбата, да я максимизира, така да се каже, докато вие от своя страна си мечтаете да ви вдигнат заплатата, е мечтайте, все пак някой казват, че мечтите се случват. Вероятно трябва да вметна, че всъщност българският работник не се бори за увеличение на заплатата си, ако трябва да съм искрен до болка, той се бори да си запази работното място!

Защо написах, проблемът е в уважението. Нека бъда по конкретен. Аз съм бил в чужбина 3-4 години време някъде. Там аз бях чужд, лично аз, изкарвах добри пари и можех да си позволя приличен стандарт, но аз там не се чувствах на място, като една от основните причини бе, че за тях аз съм чужд. Въпреки нормалността на ежедневието и на парите които изкарвах с “тежък” труд аз взех решение да се прибера в БГ. Това, което ме терзае е, че и тук аз съм чужд, хора, българина не обича българина. Дори тук българският работодател те разглежда като втора ръка, като ниво под себе си, тук, не там на Запад. Разбирате ли те (БГ работодателя) ни разглеждат като някои, които имат единствено и само власт над нас и искрено ни ненавиждат. Ще кажете измислям си някакви работи.

норич

към сайта с апартамента в Норич

Това е четиристаен апартамент за продажба в град Норич, Англия в момента, цената му е 400 000 паунда. Все пак е модерно да се говори за апартаменти. Въпросът е колко получава английският строител? Защо този въпрос, ами мен не ме интересува кой за колко какво си е купил, а каква заплата получава и на колко се осигурява българският работник. Понеже е “слабо” производителен.

Работните позиции са към настящият момент именно на територията на град Норич, побликувани на сайта Gumtree.co.uk.

– бояджия 16 паунда на час – към сайта с обявата за работа

– поддръжка 20 паунда на час – към сайта с обявата за работа

– водопроводчик – между 33 000 паунда и 35 000 паунда годишно –към сайта с обявата за работа

Ще кажете примера е лош!? Знаете ли, че когато се отпускат пари по програма от Европейският съюз са калкулирали и заплатите на работниците и по проект то трябва да са европейски?

 

Мисълта ражда идеи!

Идеята е вечна!

Нека мисълта бъде с Теб!

 

cropped-nines.png