Какво е Фашизъм

dead free speach

Настоящето писание има за цел да разгледа виждането на Оруел относно фашизмът. Тема, която става все по – популярна и чието значение вероятно в близко бъдеще, ще се покачва с „надигането“ на все повече националистически и подобни движения в един крайно либерален свят с крайно концентрирана власт.

Джордж Оруел – Трибюне, Лондон, Великобритания, 1944 г.

От всички не отговорени въпроси на нашето време, вероятно най – важният е: „Какво е Фашизмът?“

Една социологическа агенция в САЩ наскоро зададе въпроса на 100 различни индивида и получи отговори вариращи от „чиста демокрация“ до „чист диаболизъм/магьосничество“. В тази страна ако попиташ средно статистическият човек да определи какво е Фашизъм, той обикновено ще посочи Германският и Италиянският режим. Това разбира се е крайно незадоволително, защото дори големите фашистки общества се различават едно от друго в структурата и идеологията си.

Не е лесна работа, като пример, да „побереш“ Германия и Япония в една и съща рамка, като дори е доста по – трудно с някои по – малки държави, които са описвани именно като Фашистки. Обикновено се подразбира примерно, че Фашизмът е наследствено военно настроен, че цъфти в атмосфера на военна истерия и може да реши икономическите си проблеми чрез военна подготовка или завладяване на чужди земи. Очевидно това не е вярно, нека споменем Португалия или различните Южно Американски диктатури. Другото е, антисемитизмът, който би трябвало да е една от отличителните черти на Фашизмът; но някой фашистки движения не са антисемитски настроени. Научени противоречия, отразявани с години от Американските списания, все пак не успели да определят дали Фашизмът е форма на Капитализмът. Все пак, когато приложим терминът „Фашизъм“ на Германия, Япония или Италия, ние знаем за какво говорим. Именно във вътрешната си политика тази дума сякаш губи своето значение. Примерно ако изучавате/погледнете пресата, че там почти няма група от хора – със сигурност не и политическо партия или някакъв вид организация – което да не е осъждано като Фашистко през последните 10-т години. Като тук не говоря за вербалната употреба на термина „Фашист“. Говоря единствено за нещата които са публикувани. Виждал съм словата „Фашистка симпатия“ или „тенденция към Фашизъм“, както и чисто „Фашисти“, приложени със цялата увереност/сериозност на различни групи от хора:

Консерватори: всички консерватори, помирители или не, субективно са разглеждани като про – Фашисти. Британското управление в Индия и Колониите е разглеждано като неразличимо от Нацизмът. Организации които някои биха нарекли по – скоро патриотични и традиционни са слагани също под „етикета“ крипто- фашисти. Пример за това са Бой скаутите, Метрополитан полиция, МИ5, Британският легион. Ключова фраза: „Публичните училища са развъдници на Фашизмът“.

Социалистите: Защитници на старият вид Капитализъм (пример, сър Ернест Бен) поддържа тезата, че Социализмът и Фашизмът са едно и също. Някои Католически журналисти поддържат тезата, че Социалистите са основни сътрудници на Нацистите в окупирани държави. През 1930 – 35 година Дайли Уоркър се обърна към Лейбъръстите като Лайбър Фашисти.

Комунистите: Питър Дръклер, Джеймс Бърнхам, Ф.А. Воиг както и значим брой философски факултети отказват да забележат разликите между Нацистите и Съветският режим и поддържат тезата, че и двата режима имат една и съща цел.

Католиците: Извън тяхното виждане, Католическата църква е разглеждана от почти всички като про – Фашистка, обективно и субективно.

Може да се види, че използването на думата „Фашизъм“ е напълно безсмислено. Използването на думата в обикновен разговор, бива още по – употребяван, отколкото в печатните медии. Чувал съм да се използва срещу фермери, магазинери, Комитета от 1922, Комитета от 1944, Киплинг, Ганди, хомосексуалистите, астрологията, жените, кучетата и Бог знае срещу кого още.

Все пак под цялата тази бъркотия, лежи някакъв смисъл. Нека започнем с това, че има големи разлики, някои от които са лесно различими и лесни за обяснение, като пример това са разликите между режими/общества наречени Фашистки и тези които са наречени демократични. Второ, ако „Фашист“ значи „симпатия към Хитлер“, то тогава някои от изброените по горе примери, основателно могат да бъдат наречени такива. Трето, дори хората, които използват думата „Фашист“ във всяка посока и й прилагат някаква емоционално значение. Чрез „Фашист“ те имат в предвид, грубо говорене, нещо злобно, арогантно, анти-либерално и анти-работещата класа.

Въпреки всичко Фашисмът е също така и полит-икономическо движение/система. Защо тогава не можем да имаме ясна обосновка и дефиниция? Сигурно е, че няма да получим такава – поне, не все още.

house-of-cards-netflix

Мисълта ражда Идеи!

Идеята е Вечна!

Нека мисълта бъде с Теб!

cropped-nines.png

Advertisements