Болното общество

Съдбата на една сaлфетка е винаги да бъде употребена и след това изхвърлена!

Човекът и съществото.  Из “Болното Общество”

Работна версия! Би трябвало да има стилистични грешки, а и почти не съм го проверявал!

ego

Още със “зараждането” на Историята като анали и описание на действителността на древният/ античният човек, може да предположим, че това което наричаме прогрес/ еволюция, има и друга страна. Може да го наречем регрес или разпад, без значение от определението, което ще му “лепнем” е очевидно, че общества и цивилизации са си “отивали” и причината не е знанието, а, незнанието!

Погрешна представа за реалността на живота. Вероятно е крайна гледна точка, но ако се опитате да погледнете безпристрастно историята, то несъмнено, може да видите, че обществата от древният свят с техните разбирания, политически, социално-икономически, а дори и духовни разбирания, ги няма! Те са единствено и само в историята. Прилежно описани и архивирани за последващите поколения, които се възхищават на “възвишените” знания на древните, все едно, отминалите общества, са достигнали степен на знание, непосилно за днешният човек и всичко това на база предположението, че единствено в историята можем да намерим “облекчение”, “лекарство” за нашият личен, индивидуален, а дори и общ, цивилизационен, проблем. Това е недостатък и неспособност да разберем, нерешимото, а именно да разберем живота като реалност, неизбежна, водеща преди всичко към “необузданият” си край в неговата противоположност, не животът или смъртта.

Цивилизациите са си “заминавали” не защото са достигнали разцвет и познание, а напротив, защото основата върху, която са изградени е “изтъкана” от лъжи, лицемерие и най – вече незнание. Можем да намерим неща на които да се възхищаваме, от тяхната литература, скулптори, обичаи и нрави, красиви сгради и градоустройство, но фактът, че те вече не съществуват, би трябвало да ни говори още повече. Приятно е да си мислим, че там някъде, между редовете на отминалите дни, записани, описани от прилежни автори и търсачи на Истината на тайни и дълбоки съкровени познания, но по – вероятно е истината никога да не е била там, а по – скоро ние да я подминаваме всеки ден, загърбвайки и не обръщайки внимание на проблемите извисени над нас. Вечният въпрос е фомулиран достатъчно отдавна и едва ли има жив човек, който да може да даде достоен отговор с който да се съгласят голямата част от човешката популация на нашата планета, а той е, Какво е животът и каква е нашата роля в него?

Приемането на представата, че ние сме продукт на едно виждане за живота като някакво ултимативно крайно схващане, все едно ние сме абсолюти в развитието си като цивилизация, е абсурдно. И все пак именно това говори цялата научно – просветна, политико – икономическа, а дори и религиозно – духовна част от обществото. Всичко това въпреки усещането на почти всички, че нашата “цивилизация” е пред краят си. Все повече хора биха се съгласили, че ние се изправяме пред бездна и нашият неизменен край е близо, някъде там, чакащ, може би криещ се, но там, някъде зад ъгъла на нашето собствено опиянение пред великолепието на човешкото същество и неговото илюзорно виждане за себе си.

egoizm-13552594

Представата, че сме изградили общество/а на база любов е меко казано, лъжа, цивилизацията/ те които съществуват в момента са изградени от войни за надмощие. Буквално, от неизброимо много войни, на всеки фронт, като повечето са идейни, но неизменно след идейната “война” последва реална такава. Победителят от нея винаги говори и рисува животът все едно именно Бог е “възлюбил” него и е благословил него, а не тези които са паднали в битки. Победителят говори за това, как, неговата любов е по – любов от тази на победения, как Бог го е титулувал с възможно най – значимата титла, въпреки, че единственото, което е направил е да убие своите опоненти.

Тази цивилизация, на която ние сме неволни свидетели е обречена, може да не ви харесва, но ако нашата представа за един хубав свят е изпълнена в момента, то определено, ние не заслужаваме нищо. Няма да ми е трудно да си представя, всички тези, които харесват моментното положение, се бяха родили в днешен Йемен, където от 30 милиона души, над 21 милиона са в бедстващо положение. Факт удобно прикриван от масс медиите. Лицемерието ни се гради единствено и само на база, нашият личен “успех” от моментното ни състояние, мигът, когато всичко което имаме ни бъде отнето, ще е момента, когато и нашата представа за живота ще се промени. Според вас, вие които, четете тези редове, можете ли да отречете? Нима това не е Лицемерие във висшата си форма? Ние сме общество и цивилизация оформено и моделирано на база Егоцентризъм.

Забравената война

Може би сте добре информиран, може би следите новините и се интересувате от международната обстановка. Вероятно знаете и за войната в Йемен?

йемен

Знаете ли че?

Според доклад на ООН в Йемен от началото на войната досега са загинали около 85 000 деца под 5-т годишна възраст от недохранване. Доклада е изнесен и представен преди няколко дена и е новина във всички големи медии.

Според TheGuardian хуманитарната криза обхваща половината население на страната (14 млн. човека). Други медии като National Geographic излязоха с заглавие “Светът остави Йемен да Умре”, като според тях от 29 млн. души население 22 милиона йеменци имат нужда от първа помощ, което е значително повече от числото на TheGuardian.

За 1/3 от населението или 22 милиона пишат и в CNN, като всички са единодушни, че това е най – голямата хуманитарна криза в момента.

Наричана “Забравената война”, поради западния фокус към Сирия, ситуацията в Йемен към момента е катастрофална. Да повторя, приблизително половината деца между 6-т месеца и 5-т години са хронично недохранени ( според CNN ).

Washington Post излезе със заглавие “Сената обмисля да оттегли подкрепата си към Саудитска Арабия в Йемен”, което мисля говори само по себе си и не е необходимо да го коментирам.

Йемен е изправен срещу коалиция водена от Саудитска Арабия и подкрепяна от следните държави, Обединени Арабски Емирства, Кувейт, Бахрейн, Катар, Судан, Египет, САЩ, Йордания, Мароко, Пакистан и Сумалия.

УК йемен

Това са само част от фактите които са изнесени в медиите!

Кога престанахме да бъдем хора, кога станахме човечета живуркащи на лаврите давани ни от фалшиви богове!? Нима нашият празник е по – важен от чуждото погребение!? Нима това което наричаме религиозен, мюсюлманин, християнин всъщност е религиозен човек!? Къде отиде “Дай своята риза на ближния си”!?

Нека играем ролята на Щрауса и си заравяме главата в пясъка, утре като дойде ден в който на нашата врата “зачука” коалиция, дали ще има някой да ни подкрепи!?

Публикувано в Кошчето/ 28.11.2018

Без значение дали ще приемете това като реалност, лицемерието е основата върху, която са изградени модерните цивилизации. То е движещата сила на която те се надяват и това което ги подкрепя. Големият въпрос е, дали е възможно да “построим” един правдив свят, който е на база лицемерие? Ако можем да си отговорим безпристрастно на този въпрос, вероятно ще получим и отговор за това какво е нашето бъдеще. Минало изградено върху лъжа е същото като погрешна представа за бъдеще. Няма как да построите правдив Свят на база лъжа.

Може да ви се струва нелогично, но реалността не се интересува от вашите лични виждания. Бъдещето се формира на база, настоящите ни действия или бездействия, те от своя страна са продукт най – вече на нашата индивидуална или обща “опитност”. Тази която сме добили през животът си до настоящият момент от съществуването си. Разбирайте, до голяма степен ние сами определяме нашето бъдеще, разбирайки какво правим, а дори и най – вече неразбирайки какво правим. Всичко това продиктувано от ежедневните решения, които взимаме като индивиди/ личности или като общество.

Изгубеният

i-saw-the-future-vr

Истината ще ме направи свободен!?

Очите си отворих, виждам всичко пред мен. Бездната пред мен стои и чака. Къде животът ми отиде!? Нима сам животът си захвърлих!? Нима направих някъде погрешен избор!?

Живях достатъчно години. Къде загубих си животът? Деца аз имах, имам, пораснаха, внуци се родиха. Щастието си мислех съм намерил. Ден дойде празно ми е на душата. Пред бездна затворих си очите, пред бездна отворих ги отново. Нима всичко що бе истина, всъщност е лъжа?

Ето пред бездна съм изправен. Пред мен затвор, свободата тъй желана, тъй бленувана е мит. Осъден съм на вечни мъки без да имам избор. Нима негде съгреших? Казваха “Истината ще те направи свободен”, но мен Истината направи ме затворник.

Публикувано в Кошчето/ 29.10.2018

Ние сме господари на времето, горди притежатели на вечността. Човешкото същество е последната дума на техниката и еволюцията. Облицовани в красиви дрехи, опиянени от великолепието на собствената си осанка. Огледалото е нашата икона. Красотата ни се намира само пред огледалото и хорските очи, просълзени от хубавият образ изявил се пред нас, именно този на който тайничко завиждаме. Ние живеем в безвремието на собственото си Его, обикаляйки в кръгът на собствените си брътвежи и илюзорни представи за щастие. Това което намираме във възможно най – пошлите неща, коли, къщи, маси. Събираме се на сбирки подхранващи идеята, че ние и единствено ние знаем. Защитаваме правото на свободомислие, стига то да покрива нашата лична или обща представа за великолепие в неясно определени граници. Съответно всеки който ги прекрачи, автоматично се явява, еретик. В крайна сметка ние единствено сме знаещите. Защитаваме правото на едно дърво да зеленее, докато наказваме човек опитващ се да изхрани детето си. Отвръщаме поглед от тези които не изглеждат добре като нас. Те са недостойни за нашето великолепие, не заслужават нашата красота.

Ние сме пъпката на историята, нейният цирей, остава просто някой достатъчно смел да изстиска истината наяве. От тази пъпка, няма да излезе цвят или пеперуда, тя просто в даден момент ще се спука, а дори няма да останат историци да опишат лицемерното великолепие на Егоистът живял някога, господарят на времето, а е просто Пъпка.

Илюзията в нашият двор

Единственото по страшно от войната в свят изтъкан от лъжа, е мирът.”

из книгата за лъжата

Sleeping-Beauty-Web-4-1200x500

Вечният въпрос не е какъв е смисъла на живота, въпросът е в каква реалност живеем!?

Това което ние приемаме за реалност е илюзия. Нашите очи са затворени, така както очите на къртицата са закърнели.

Боговете” на нашето време са в основата на лъжа. Лъжа опакована в красиви облицовки, криеща се зад големи сгради, определяйки тайно нашата реалност.

Илюзия в която всеки мъж мечтае да е принц, всяка жена да е принцеса. Влюбени в дрехите които носим, местата на които се снимаме , храната която ядем във всичко което притежаваме. Ние сме “роби”, това е точната дума и няма грешка, “роби” на всичко онова, което ни кара да мечтаем и си въобразяваме че нашият живот ще се подобри от хора изтъкани от лъжи.

shutterstock_477330445

Докато ние се снимаме и гледаме себе си пред огледалото любувайки се на нашето собствено великолепие. Някой някъде определя нашата реалност правейки закони, облагодетелствайки трети страни чрез офшорни зони и доверителни фондове, които не подлежат на законова рамка.

Ние сме “роби” на нашата илюзия за щастие в пари, партита и дрехи. Те са “роби” на манията си за величие. Докато “боговете” на нашето време чертаят схеми за контрол и масова илюзия.

Вероятно заради това приказката за спящата красавица е толкова известна. Спим и чакаме принцът да дойде да ни спаси, не осъзнавайки, че той вероятно е намерил нова работа за да си изплаща заема, който е изтеглил за да си купи нова кола.

Публикувано в Кошчето/ 12.11.2018

В реалността на своето гравитационно поле, човекът ходи в облаците на своята илюзорна антигравитация. За него времето отмерва безумието на собственото му въображение, докато мечтае за собственото си божествено бъдеще. Единственият смислен въпрос не е, кога реалността ще го пресрещне и приземи, а от каква височина и с каква сила ще падне?

Проблемът не е в това какво е настоящето, проблемът се формира още в дълбока древност. Идва от “сенките” на разбирането, че конкретна група от хора е по от друга. Може да ви изглежда, но разделението на групи, племена, народи който са по – хубави, по – можещи е много широко застъпена. Дори може да се каже, че тя е основата на човешката цивилизация

Лесно е да се предположи, че голяма част от хората приемат себе си за успели! Преди всичко това е лично усещане и до голяма степен ще се прави, но ако погледнем в по – голям мащаб, в какво сме успели. Обществото което сме изградили, държавата в която живеем, отговаря ли на претенциите ни за общество и държава? Ако има неща в нейното/неговото устройство, които да не ни харесват, това означава ли, че ние сме се провалили!? Разбира се, че ние сме се провалили, ние сме придатък, пъпка, която не е на мястото си, убеждението, че сме успели в нещо може да добие истина само в личната ни представа за успех, ако погледнем отстрани, от високо какво сме направили, то несъмнено ще ни стане ясно, че не сме успели в нищо.

Мисълта ражда Идеи!

Идеята е Вечна!

Нека мисълта бъде с Теб!

 

cropped-nines.png

Advertisements