разкази

Нейл деГрас Тайсън и туитът

  Въпросът, как ние като индивиди възприемаме реалността, вероятно е също толкова значим, колкото през Античността? Надявам се, да не звучи като констатация, а само като повод да се замислим, дали е така. В научните среди, се предполага, че именно… Read More ›

За чудесата и Великден

Народе възродени, пътят на промяната е осеян с чудесата сътворени от клонингите! Надявам се празнувахте Великден! Без капка ирония искам да ви споделя, че сме на прага на съвсем нов празник. 26 май би трябвало да се обяви за нов… Read More ›

Мразя

Моля без драми, сихчето е писано през 2009 г. Когато си тръгваш те мразя! Поглеждаш, мислите газят. Къдриците черни политат, люшкат се и не ме пазят. Стъпките ти толкова спокойни, а тръгваш си от мен. Никога нищо не казваш накрая,… Read More ›

Процесът

  – Какво виждаш през прозореца? – Много дървета, всичките са изкривени, сякаш е гора, а не е. Да кажа, че е джунгла, но не е, ако е гора, то е болна, много болна! -Защо мислиш така? – Кога си… Read More ›

Планина

Планина съм, и на билото отгоре и в долината някъде под нея. Планина съм, и катеря се по нея и от горе всичко съзерцавам. Планина съм, и усещам нейната тъга, както и своята такава. И съм нея и не съм,… Read More ›

Началото и Края

Заглавната снимка е с име “Защо Големият Взрив не е началото”   Винаги е Един Единствен, друг няма, Той има име, защото без име ние сме нищо, без име ние не съществуваме. Може да има Един, не двама, не трима…. Read More ›

Пътуване към себе си

Из сборник разкази “Пътуване към себе си” – 2013 г.   На малката М Странни неща се случват в нашия живот. Всъщност животът като цяло е странен или може би ние самите сме такива. Не знам кое е вярното, знам… Read More ›

Дюкянчето живот – из “25 стиха”

Автор: Деян Живков – стихчето е от преди осем години Слънцето прибрано във кутия, небето сгънато на две, като чаршаф. Дърветата събрани във кесия, моретата в казан като ошав. Цветята всички до едно в букет, животните заключени в кафези. Планините… Read More ›

Омар Хаям

С тях, семето на мъдростта посях, да порастат, с ръцете си им аз помагах. А това бе цялата реколта, която аз събрах. Като вятър и водата аз дойдох и си отидах.